Факторът "Динена Кора"

Мръсните номера и как да се справим с тях.

Ръководство за водене на преговори и печелене на битки.

"Моята наивност ми струваше купища пари."

Щефи Граф, тенисистка

Позитивното мислене е нещо прекрасно, но да се разчита на него, когато сме подложени на мръсни номера, е наивно. По този начин доброволно се превръщаме в жертви на хитри и безскрупулни хора. Нещо повече, наивността не само не умилостивява никого, а действа като магнит за всеки, който иска да ни преметне по някакъв начин: роднини, колеги, бизнес партньори, търговци, политици и други. Ала не само добродушието ни е причина да ни подлагат динени кори. Чрез склонността си към жертвоготовност и понижената си самооценка ние всъщност отправяме послание към света, че не си струва да се съобразяват и церемонят с нас.

Факторът „Динена кора” е за всеки, който не смята, че да бъдеш жертва е достоен избор. Книгата съдържа безценни практически съвети и реални примери от живота и бизнеса, както и един специален бонус: китайски хитрости и тактики. Kакто знаем, древните китайци са били опитни стратези и в преговорите, и във военните действия (според интересите си).

Ако искате да сте подготвен и никога повече да не се ядосвате със закъснение какво е трябвало да кажете и как е трябвало да постъпите, ако искате да водите успешни преговори и да отстоявате интересите си – Факторът „Динена кора” е вашата книга!

Гюнтер Бейер е психолог и бизнес-треньор на топ-мениджъри в областта на продажбите, рекламата и управлението. Има няколко консултантски фирми (Die Beyer - Seminare, Institut für Creatives Lernen, Günther Beyer, Sales & Strategy Concept). Aвтор e на 25 книги в областта на приложната психология. Той е високо ценен консултант, до чиито услуги прибягват големи корпорации преди сключване на сделки за милиони. Известността му отдавна е прехвърлила границите на Европа: по време на процеса срещу Майкъл Джексън, бащата на певеца го ангажира като съветник. Неговият стил е директен, провокативен и прагматичен.

Кратък откъс от книгата

Силата на низостта

Всеки човек има определени потребности и всеки се стреми да ги задоволява. За тази цел обаче не винаги биват избирани безупречни в морално отношение методи – напротив, както в икономиката и политиката, така също и при личните контакти все по-често се наблюдава, че на дневен ред излизат злонамерени манипулации, словесни нападки и други непочтени хватки.
Така наречените мръсни номера или мръсни трикове (Dirty Tricks), които нараняват чувствата ви, пораждат екзистенциални страхове, смущават моралните ви възприятия или поставят под въпрос компетентността ви, често пъти се прилагат при водене на преговори или в разговори на ниво колеги, за да ви направят слаби и уязвими. Ситуацията се влошава най-вече, когато прилагането на даден мръсен трик подлага на изпитание нервната ви система и нападките са насочени директно към вас.
Но какво кара хората да вредят на другите с помощта на мръсни номера и безогледно да създават преимущества за себе си? Защо в днешно време факторът динена кора играе толкова голяма роля?
Може би сме свикнали да наблюдаваме подобно поведение в политиката, в крайна сметка важното там е след четири години пак да бъдеш преизбран и да елиминираш конкуренцията. Приятелствата тук по-скоро се изразяват в съюзи по принуда, които траят докато въпросното лице има полза от тях. Да имаш скрупули е рядко явление, другият е средство към целта.
Политик, който скоро присъстваше на мой семинар, по време на обедната почивка ме попита, дали съм знаел как се степенува думата враг. Когато казах, че нямам понятие, той ми отвърна: враг – заклет враг – партиен колега!
В политиката и преди и сега борбата се води на живот и смърт. Така например за Франц Йозеф Щраус се говори, че той обичал да блъфира (или може би, напротив, да казва истината?). Ето между другото как е звучала подобна тактика:
„Господин колега от СПД, миналата година на 6-ти септември с дълбока убеденост застъпвахте мнението, че Германия трябвало да стои настрани от всички военни конфликти. Когато днес заставате отпред и гласувате за участието във военните сблъсъци, Вие значи си противоречите и изглеждате неубедителен пред целия Парламент. Господин колега, днес говорите едно, утре – друго, Вие се представяте като човек, който не държи на думата си!”
Колегата сигурно никога не е казвал нещата точно по този начин, но Щраус използвал тактиката на блъфиране и на полуистината; той е бил убеден, че атакуваният колега вече едва ли може да си спомни, какво е говорил преди месеци. Освен това се знаело, че Щраус разчитал на безпогрешната си памет.
Йошка Фишер или Херберт Венер също са били известни с находчивостта си и некоректната диалектика:

„Вие сте история, в добрия и лошия смисъл, винаги сте искали това. Но в бъдеще вече няма да бъдете – 150 килограмово олицетворение на миналото.”
Йошка Фишер към канцлера Хелмут Кол, 1995 г.

„Цимерман скочи като лъв и се приземи като килимче пред кревата.”
Йошка Фишер 1984 г. по отношение на тогавашния вътрешен министър Фридрих Цимерман.

„Смейте се, де! Но не саркастично, а на себе си!”
Херберт Венер

„Човече, не го увъртай така. Та ти си шеф на фирма, а не шеф на празните приказки”.
Херберт Венер

Тази твърде забавна за слушателите реторика винаги е служила и служи само на една цел: да настройва по определен начин и да агитира в името на собственото становище, когато съответните аргументи не вършат работа. Че може да се действа и по съвсем различен начин, ни показва например канцлерът Ангела Меркел. Поне публично и явно тя не си служи с некоректни тактики. Какви ги върши зад кулисите, по деликатен начин, за да се домогне до целта, остава загадка за нас.

Издател: Augusta Publishing