През XVIII век сенсуалистите (Кондийак) поддържат тезата, че всяко познание идва от сетивата: най-напред има чисто усещане, което е елементарно психично явление, дължащо се на стимулация на рецепторен* орган, а след това възприятие, което е осъзнаване, придружаващо мозъчното възбуждане, на чиято основа се изработва познанието. Сега тази теза не се приема от психолозите, които отричат възможността да има усещане, откъснато от каквато и да е представа, от каквато и да е интерпретация; те смятат, че чистото усещане е абстракция и че съществуват само възприятия и перцептивно поле. Но психофизиолозите доказват, следвайки Й. Мюлер, че усещането е преди всичко биологичен процес, специфична реакция на рецеп-торния апарат спрямо стимулациите на средата („закон за специфичната нервна енергия").

Тази физиологична реакция зависи пряко от сензорния орган и само непряко - от дразнителя: ретината, която нормално се дразни от светлината, дава именно това усещане, но електрическият ток произвежда същия ефект. Усещането, което зависи повече от нервната система, отколкото от естеството на стимула, е повече биологична реакция„отколкото познание. То се подчинява на общите закони на нервната система (закон „всичко или нищо": усещането се проявява внезапно, когато дразненето достигне определен праг на интензивност) и играе ролята на предпазна, адаптивна функция на живия организъм спрямо психохимичната среда.

Психофизиолозите доказват, че законът на Г. Т. Фехнер* („усещането е пропорционално на логаритъма на дразненето", т. е. много по-бавно от дразненето) се проявява и на нивото на нервната тъкан. Прикрепвайки много фини електроди към нерв, който може да бъде стимулиран с електричество, те установяват, че когато интензивността на тока се увеличава в геометрична прогресия, нервните импулси следват с ритъм, чиято честота расте в аритметична прогресия: следователно организмът peагира на промените на средата като ги смекчава.

От друга страна, сензорният апарат се състои освен от рецептори и техните аферентни нервни влакна, които предават съобщението от сетивата на мозъчната кора, и от референтна регулираща система, благодарение на която се контролира интензивността на усещанията. Така при наличие на непоносим шум (самолетен реактор, корабна сирена...), настъпва контракция на мускулите на средното ухо, ефектът от което е намаляване на възможностите за вибриране на тъпанчето и оттам намаляване на риска от слухово увреждане. Като биологическа реакция, която е неразривно свързана с психиката, усещането има за главна функция да ни запознава с външния свят и да ни поддържа в будно състояние. И наистина, липсата или намаляването на усещанията предизвиква сън.