Израз на веселост върху лицето, означаващ удоволствие, симпатия, оживление.

Усмивката, която най-напред е сензо-моторен рефлекс, бързо се свързва със задоволяването на влеченията и с образа на майката и скоро става (през втория месец от раждането) реакция на нейното присъствие, пораждащо телесно благополучие. Тя е белег на разпознаване на ситуация и на предчувстване на удоволствие, а по-късно и признак на общителност. В началото детето се усмихва не на майка си, а на човешката фигура, която се навежда над него (Р. Шпиц), на глобалния образ носител на афективно и социално съдържание. Едва към 5-ия - 6-ия месец усмивката става избирателна и се запазва главно за членовете на обкръжението на детето.