Австрийски невропсихиатър, създател на психоанализата (Франбург, Моравия, дн. Пишбор, Чехия, 1856 - Лондон, 1939).

Докато следва медицина във Виена, Фройд специализира неврология, извършва важни изследвания по сравнителна анатомия на нервната система и върху детските енцефалопатии, открива упойващите свойства на кокаина. Като доцент във Виенския факултет той отива във Франция, за да допълни медицинското си образование: през 1885 год. посещава лекциите на Ж. М. Шарко в болницата Салпетриер, а четири години по-късно лекците на А. Бернхайм в Нанси. Фройд се установява във Виена и става сътрудник с Й. Бройер, с когото публикува през1895 год. "Студии върху хистерията".

Убеден, че неврозите са психични заболявания, които са независими от каквото и да е органично увреждане и са предизвикани от забравени афективни шокове, Фройд търси метод, който да извади на бял свят скритите травми. След като използвал последователно хипнозата и лечението със задаване на въпроси, той прибягва до метода на свободното асоцииране и формулира правило за непропускане (пациентът трябва да казва всичко, което му идва на ум). Фройд изучава съновиденията, разкрива главните им механизми, създава понятията „цензура", „изтласкване", „либидо", „несъзнавано", подготвяйки последователно фазите на една нова психология, известна под името психоанализа. Това вече не е обикновена терапия, а учение, което поставя под въпрос съществуващите представи за човека.

Със смелост и постоянство 3. Фройд продължава своите изследвания въпреки враждебността, която предизвикват революционните му схващания. Неговото творчество е огромно. „С плодовитостта си, казва Е. Клапаред, то представлява едно от най-важните събития в историята на науките за духовността." Сред множеството негови произведения са Науката за сънищата (1900), Въведение в психоанализата (1916-1917), Инхибиране, симптом и тревожност (1926). Първият том на френския превод на пълните съчинения на Фройд излиза през 1988 год.; до 1996 год. ще излязат още двайсет тома.